ДЦА-ф264К оп.6 а.е.1450
УСТАВ
утвержден 23.V.1936 г.
Национальной организации русских скаутов под высочайшем покровительством Е.И.В. Великой княгини Марии Павловной – отдел в Болгарии София, ноябрь 1939 г. ул. „Оборище“ № 35
Начальник Отдела разведчиков И.А. Шут
Благотворительное дружество Галлиполийцев ул. „6 септември“ № 9
О.Б.М.Р.
Задруга на руските скаути в България, основана на 15.II.1921 г.
СПИСК
Управительного и Поверительного Советов
Управительный Совет
- Началник на Задругата – о.з. полковник Коньков Василий Петрович София ул. „Паренсов“ № 26
- Адютант-Секретар – п. С.К.В. Богдан Казимирович Загурский, София, „цар Иван Асен II“, Общежитие русских студентов
- Заведующий Отделом Скауты-разведчики – о.з. поручик Александр Александрович Липкин, София, ул. „Чепино“ № 18
- Заведующая Отделом Скаутки-разведчицы – Нина Георгиевна Михайлова, София, ул. „Скобелев“ № 29
- Домакин-Касиер – о.з. полковник Тустановский Павел Федорович,София ул. „Чаталджа“ № 63
Поверительный совет
- Председатель – д.з. полковник Дмитрий Александрович Абрамович София, ул. „Пиротска“ № 10
Членове:
- Архипенко Сергей Еремеевич – о.з. капитан, София ул. Пирин“ № 5
- Урнишевский Александр Сергеевич – о.з. капитан, София, уч-ще Кузмина „Иван Вазов“ № 16
На 19.V.1938 г. в писмо до Министъра на вътрешните работи и народно здраве -молба за преутвърждаване на Задругата на руските скаути….
Прилагаме рапорт на руските скаути-разузнавачи в България.
Приемете нашето разузнавач-бранническо:
ЗА БЪЛГАРИЯ! ВИНАГИ ГОТОВИ!
Гл. Водач: Александр Македонски
На 12 април 1938 г. се съобщава в писмо до Министъра на народното просвещение, че се е появила група „Руски разузнавачи“, за която началникът на Задругата на руските скаути в България В.П. Коньков и адютантът му Б. Загурский пишат, че „няма нищо общо с нашата официална организация“.
Протокол № 1
От организационно събрание на Гражданския комитет при Задругата на Руските Скаути-разузнавачи в България
Събранието се състоя на 1 април 1936 г. в ст. София по инициативата на досегашното ръководно тяло на Задругата, което покани видни обществени деятели-руси да организират гражданския комитет при Задругата.
Събранието се откри в 3 ч. 10 мин. след пладне от Председателя на досегашното ръководно тяло на Задругата В.П.Коньков, който предложи да се избере с явно гласуване Президиума на Събранието, в който Президиум се избраха единодушно:
Председател – Б.С.Серафимов
I Секретар – Е.П. Ващенко
II Секретар И.В. Малышев
Председателят на Президиума предложи…..
В.П.Коньков прочете доклад:
„Уважаеми госпожи и господа, както вече ви е известно, нашите руски деца бяха преселени в Царство България през 1921 г., повечето от тях вече бяха организирани като скаути –разузнавачи още в Русия. Според Устава на Организацията на руските скаути-разузнавачи, тази детска организация се покровителствуваше от Общоруския Граждански Комитет, чиято задача бе да се грижи за преуспяването на Организацията. До настоящия момент по ред независищи от нас причини, ние не можахме да основем такъв Комитет в България, макар че нуждата от него се чувстваше отдавна.
Имайки предвид, от една страна, изискванията на тоя Устав и искайки, от друга страна, да разширим ползотворната и благотворителната дейност (защото досега нашите скаути-разузнавачи и разузнавачки всяка година устройваха лагери за бедните руски деца, разнасяха продоволствени пакети преди Коледа и Великден и подпомагаха според силите си и по други начини нашите деца) в съгласие със законите на Царството и с Устава на братската нам Организация на българските младежи-разузнавачи, ние ви молим, като имате предвид гореизложеното, да решите да се организирате в Граждански Комитет при Задругата ни, да разгледате и приемете предлагания от нас проектоустав на Задругата и да натоварите бъдещото Управително тяло, което ще изберете измежду вас, да ходатайства пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве за утвърждаването му.
…………………………………………………………………………………………………………….
От присъстващите 21 човека за Председател и Управително тяло бяха избрани:
Председател: В.П. Коньков
Секретар Д.П.Мещерский
Зав. Отдел скаути-разузнавачи – временно същия
Зав. Отдел скаутки-разузнавачки – Н. Заутова
Дом. Касиер Е.В. Терзиев
Подгласници:
- Е. П. Ващенко
- Н.Г. Михайлова
Поверителен съвет
Председател Д.А.Абрамович
Членове: майор Д.С. Стоянов
Л.П. Никишин
Подгласници – Е.В. Меснянкина
Л.Г. Ващенко
Подписали Протокола:
Б.С. Серафимов
Е. Ващенко
И. Малишев
Списък на членовете-учредители
- Серафимов – председател на Международния Нансенов Офис за бежанците при Обществото на народите в България „Шипка“ 18
- Абрамович Д.А. – председател на инвалидите в България, Княжево, инв. дом
- Бредов Н.Е. – генерал о.з. „Паренсов“ № 26
- Отец Шавельский Г. протопрезвитер, „Венелин“ № 9
- Павленко А.Г. – полковник о.з. „Паренсов“ № 26
- Стоянов Д. – майор, началник Картографическо отделение при Военното министерство „Венелин“ № 20
- Павленко С.Г. – капитан о.з. „Шишман“ № 28
- Парманин Н.А. – директор Софийска руска гимназия „Шишман“ № 45
- Липкин А.А. – поручик о.з. „Чепино“ № 18
- Рязанов А.А. – лекар на Задругата „Герлово“ 8
- Ващенко Е.П. – художник „Паренсов“ № 26
- Ващенко Л.С.
- Михайлова Н.Г. – милосърдна сестра, „Скобелев“ № 28
- Меснянкина Е.В. „Паренсов“ № 26
- Коньков В.П. – Председател на Управ. Тяло на Задругата „Паренсов“ № 26
- Мещерский Д.П. – генерал, Зав. Отдел Скаути-разузнавачи „Чепино“ № 18
- Заутова Н. – Зав. Отдел Скаутки-разузнавачки „К.Срилов“ № 11
- Малишев И.В. – инструктор в Задругата „Мальовица“ № 4
- Никитин Л.П. – чиновник, „гл. Игнатиетв“ № 30
- Терзиев Е.В. чиновник, „6 септември“ 10
- Богачев А.И. инструктор в Задругата „Карл Шведски“ 7
- Черноглазов П. – генерал о.з. ветеран Освоб. Война „М.Дринов“ 18
Устав скаутов с 1936 г. подписан:
Председатель гл. Квартиры /началник на задругата на скаутите/ В. Коньков
Адютант: кн. Д.Мещерский
Члены Гл. Квартира: Н. Заутова
М. Терзиев
Предс. на Пров. Съвет: Д. Абрамович
Члены: майор Стоянов
Л. Никитин
Донесение
Дирекция полиции
август 1942 г. София
Белоруска организация /Национално сдружение на новата генерация/, която е била настроена против Съветите и против Германия, членовете на която са се опитвали с всички средства да отидат в Русия, за да вършат там национална руска пропагада против германците. /лист 11/.
Организацията е основана през 1935 г. в България – София, като съюза в Париж съществува от по-рано. Тук е под формата на „Културно-просветно благотворително д-во на руските разузнавачи-скаути”. Водачеството на съюза в Париж е – като почетна председателка Нейно Височество Великата Княгиня Ксения Александрова, сестра на бившия руски император Николай ІІ. Водач на организацията е полковника от генералния щаб Богданович.
Клоновете на съюза се намират из всички страни, с изключение на Чехия, където е бил забранен през времето на Бенеш.
Като младежка организация работи по линията на възпитанието на младежта с лозунга „Вяра, цар и отечество”.
През 1937 г. на основание правилника за закрила на децата е наложил на организацията да коригира своя устав с оглед на правилника. Тази корекция не е била одобрена от полицията и уставът не е бил утвърден, поради което настоятелството е дало своето възражение в Областния съд.
По-късно организацията променя фирмата на „Д-во на руската ноционална младеж”, в устава на която е подчертано: „Нам ни трябва Велика Русия”, трябва да бъдем достойни за нея. Минава като надпартийна организацицяц, коята в целите си подчертава да се обича всичко родно и да се работи за руското дело.
За постигането на тези цели при дружеството има създадени отдели: литература, музика, художество и пр., разпространение на грамотност за възрастни, създаване учебни заведения, създаване организации-забавачници, национални отряди, скаути и пр., устройване лекции, беседи, събрания и др., издаване списания, брошури и пр. и въобще борба с комунистическото възпитание.
Като председател на д-вото е Андрей Иванович Богачев, понастоящем учител.
Дейността на тази младежка организация не е била голяма, тъй като възникналите борби между хората от Руския Общовоенен съюз, на който тя е била издънка, се отразили и върху нея. Политическите гледища на двете руски течения, естествено, са се предали и между членовете на Младежката организация, а именно едни с разбиранията на старите ветерани – за пълното възстановяване на руската империя и борба с болшевизма, а други по едни или други съображения – с разбиранията на поклонниците на англосаксонската (написано „масонската”, зачеркнато и коригирано с англосаксонската) демокрация.
Така тя изживява до 1940 г. без да прояви една по-осезателна дейност, което може би се дължи и на това, че полицията не е утвърдила устава й. Но по ходатайството на Великата Княгиня посредством писмо до директора на полицията, напоследък уставът им е бил утвърден под название „Национален трудов съюз – ново поколение”…
Идеологичният ръководител и председател на орг-ята е Андрей Иванов Богачев – учител от Горна Оряховица, неженен, родителите му живеят на ул. „Антим І” 82. Той е 27 годишен завършил гимназия и университет тук. Неговият баща е българин, а майка му е рускиня, която е дошла през 1931 г. от Русия като български поданици. Има сестра, омъжена за руснак – Канованов в Белгия, където е следвала. Познат е като много голям националист и антикомунист, но това може да се каже само за в миналото, преди да се развият в тази форма настоящите събития. Понастоящем се е пазил, но се предполага, че има англосаксонски разбирания.
Като редактор и завеждащ осведомителната служба е Димитрий Михайлович Завжалов, бояджия и журналист, от Украина, р. 1901 г., женен за Евгения Николова, жив. ул. „Аспарух” 37. Революцията в Русия го е заварила много млад, като кадет. Постъпил доброволец в армията на Врангел като артилерист. С идването си в България постъпил в руската гимназия, а след това в Свободния университет, където е следвал право. Оженил се, като жена му работи в американската фондация.
Със създаването на Руския Младежки съюз с централа Париж и клон Белград, той се е заел с организирането на тукашното д-во. Поради това, че е един от организаторите и благодарение на неговата култура и досега е в управата на дружеството. На него е възложено и редактирането на съюзния орган „За родину”, а в последствие „За Русия”, които излизаха в миналото два пъти седмично. От това редактиране Завжалов е получавал по 3-4000 лв. заплата. Същият вестник е излизал в 3000 броя и се е разпращал по цял свят. На него е възложена също така и информационната служба, която има за задача да събира материали от стопански и политически характер от цял свят във връзка с руските национални идеали. Като доверено лице на казания съюз, винаги е бил във връзка с Париж и Белград, където често отивал, а оттам и в Германия, даже и Италия. Тукашната организация чрез него е получавала субсидии от централата в Париж, за получаването на които Завжалов е отивал в Париж.
Тук има големи връзки с руското общество и наши българи. Посещава кафене „Кристал”, „Опера” и др. Движи се със Сашо Карапетров – собственик на печатница „Древна България”, в която е печатал своите издания. Понастоящем е в спортната организация „Славия” в управителния съвет, откъдето получава хонорари.
По природа е енергичен, ……. Тукашните среди го имат за антикомунист, за какъвто обича да минава. Но като се има предвид, че неговата жена е в американската фондация на служба, а още повече, че има слабост към парите, не е изключено поради развилите се нови политически положения, да е в услуга или да има англофилски разбирания. Понастоящем е с руския корпус в Сърбия.
Друг един в организацията е Степанов. Той е дошъл в България през 1921 г. по професия е техник, има завършено гимназиално образование. В организацията е от дълго време. Както той, така и жена му, страдат от туберкулоза, поради което неговата дейност е незначителна в д-вото. В миналото е минавал като голям антикомунист, но напоследък се забелязва, че има англофилски разбирания, които умело прикрива. Понастоящем е на работа във фабрика „Титания”.
Напоследък не само в тази младежка организация, но и между всички руснаци се забелязва едно недоволство относно постигнатите успехи от Германия. Това негодувание е плод може би на тяхната кръв, а може би и политически разбирания. Общото мнение на болшинството от хората от руските среди относно войната е, че те трябва да отидат да се бият с болшевиките, но не знаели какво ще каже за това народът от Русия.
ИФ 5 оп. 4 .а.е. 79
