Это были уникальные люди трагичной судьбы, люди особого класса, воспитания и ценностной шкалы. В этом разделе буду опубликовать все, что успею собрать и вспомнить о них, пусть это будет моей поминальной молитвой-благодарностью им всем, обласкавших и любивших нас – нескольких потомков их детей. Мы вас не забыли!Это были уникальные люди трагичной судьбы, люди особого класса, воспитания и ценностной шкалы. В этом разделе буду опубликовать все, что успею собрать и вспомнить о них, пусть это будет моей поминальной молитвой-благодарностью им всем, обласкавших и любивших нас – нескольких потомков их детей. Мы вас не забыли!
В ноябре 1920 г. Красная армия Фрунзе в составе 190 000 человек окружает Крым, которого защищают 50 тысяч воинов Врангеля. После тяжких боев 12 ноября красноармейцы вторгаются в Крым и начинается ужасающая резня. Моя бабушка мобилизована военным врачом к армии. Погибли около 120 тысяч,000 души (по официални съветски данни – 58 000). Бялата армия е разбита.
Офицерите на Врангел, семействата им, казаците и част от населението на Крим се евакуират. Акостиралите по кейовете на Одеса, Феодосия, Крим, Севастопол и други пристанища кораби на страните от Антантата или под флага на Международния Червен кръст извозват до Турция и Тунис денонощно бягащите от болшевиките белогвардейци.
Многохилядните тълпи от мъже, жени и деца, цивилни и военни представляват сами по себе си апокалиптични картини. Бягат аристократи, интелигенция и обикновените простосмъртни, наплашени от зверствата на червеноармейците. За да се спасят, те се насочват към България, Турция, Сърбия, Франция, към страните в Западна Европа, Америка.
Настаняването им в нашата страната става без особени споразумения, под натиска на Съглашенската комисия към Организацията на народите. България приема около 35 000 белогвардейци – предимно кадрови офицери, юнкери и казаци.
Цивилните са отделно.
Градове като Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора променят отчасти демографския си облик.
По-особена е ситуацията с приемането на частите от Врангеловата армия през пролетта на 1921 година. Съгласно клаузите на Ньойския договор, България е разоръжена и няма право да държи на територията си въоръжени сили.
Ето защо, войниците и офицерите формално са допуснати в качеството си на „бежанци”, на базата на специално съглашение, подписано от българското и южноруското правителство. Тогавашният министър-председател Александър Стамболийски гледа на русите като на временни и неканени пришълци, които скоро трябва да си ходят.
По същото време над 250 000 български бежанци от Тракия, Вардарска Македония и Добруджа се насочват към България.
Положението е изключително тежко. Страната ни е осъдена даплаща големи репарации от загубата на Първата световна война, губи и територии.
В началото на януари 1920 година от Цариград с параход „Витяз” пристигат във Варна първите 1500 руски бежанци, а вечерта – още 350. След няколко дни и в Бургас с парахода „Петър Велики” слизат първите 150 души. Болните и ранените са настанени в санитарни пунктове в София, Варна, Нова Загора, Шипка, Созопол и Анхиало.
През февруари около 2 000 души, дошли с парахода „Владимир” на Варненското пристанище, поради невъзможност да бъдат приети, са препратени в Бургас. Към края на месеца броят на бежанците, пристигнали в България, достига 9 323.
На 9 април са настанени допълнително около 250 генерали, офицери и видни руски общественици, с което договорената квота от 8 000 души е отдавна надхвърлена. Емигрантите са подложени на медицински преглед, заразно болните са отделени под три седмичен карантинен период.